наумува

Речник на българския език

1. наумува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

наумува е производна форма на наумувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. наумува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

наумува е производна форма на наумувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. наумува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

наумува е производна форма на наумувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).