наумило е

Речник на българския език

1. наумило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наумило е е производна форма на наумя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наумило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наумило е е производна форма на наумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).