наумила е

Речник на българския език

1. наумила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наумила е е производна форма на наумя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. наумила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наумила е е производна форма на наумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).