науми

Речник на българския език

1. науми — сег. вр., 3 л., ед. ч.

науми е производна форма на наумя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. науми — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

науми е производна форма на наумя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. науми — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

науми е производна форма на наумя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. науми — повелително наклонение, ед. ч.

науми е производна форма на наумя (повелително наклонение, ед. ч.).