науловил е

Речник на българския език

1. науловил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

науловил е е производна форма на науловя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. науловил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

науловил е е производна форма на науловя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).