науловели

Речник на българския език

1. науловели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

науловели е производна форма на науловя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. науловели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

науловели е производна форма на науловя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).