натътрузил

Речник на българския език

1. натътрузил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натътрузил е производна форма на натътрузя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. натътрузил — мин. деят. св. прич. м. р.

натътрузил е производна форма на натътрузя (мин. деят. св. прич. м. р.).