натъртвахте

Речник на българския език

1. натъртвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

натъртвахте е производна форма на натъртвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. натъртвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

натъртвахте е производна форма на натъртвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).