натъркал

Речник на българския език

1. натъркал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натъркал е производна форма на натъркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. натъркал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натъркал е производна форма на натъркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. натъркал — мин. деят. св. прич. м. р.

натъркал е производна форма на натъркам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. натъркал — мин. деят. несв. прич. м. р.

натъркал е производна форма на натъркам (мин. деят. несв. прич. м. р.).