натъжил

Речник на българския език

1. натъжил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натъжил е производна форма на натъжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. натъжил — мин. деят. св. прич. м. р.

натъжил е производна форма на натъжа (мин. деят. св. прич. м. р.).