натъжало

Речник на българския език

1. натъжало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

натъжало е производна форма на натъжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. натъжало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

натъжало е производна форма на натъжа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).