натъжал

Речник на българския език

1. натъжал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натъжал е производна форма на натъжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. натъжал — мин. деят. несв. прич. м. р.

натъжал е производна форма на натъжа (мин. деят. несв. прич. м. р.).