натуткахте

Речник на българския език

1. натуткахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

натуткахте е производна форма на натуткам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. натуткахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

натуткахте е производна форма на натуткам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).