натуткаха

Речник на българския език

1. натуткаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

натуткаха е производна форма на натуткам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. натуткаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

натуткаха е производна форма на натуткам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).