натръсквало

Речник на българския език

1. натръсквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

натръсквало е производна форма на натръсквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. натръсквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

натръсквало е производна форма на натръсквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. натръсквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

натръсквало е производна форма на натръсквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. натръсквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

натръсквало е производна форма на натръсквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).