натръскал

Речник на българския език

1. натръскал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натръскал е производна форма на натръскам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. натръскал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натръскал е производна форма на натръскам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. натръскал — мин. деят. св. прич. м. р.

натръскал е производна форма на натръскам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. натръскал — мин. деят. несв. прич. м. р.

натръскал е производна форма на натръскам (мин. деят. несв. прич. м. р.).