натровели

Речник на българския език

1. натровели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

натровели е производна форма на натровя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. натровели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

натровели е производна форма на натровя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).