натрили

Речник на българския език

1. натрили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

натрили е производна форма на натрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. натрили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

натрили е производна форма на натрия (мин. деят. св. прич. мн. ч.).