натрил

Речник на българския език

1. натрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натрил е производна форма на натрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. натрил — мин. деят. св. прич. м. р.

натрил е производна форма на натрия (мин. деят. св. прич. м. р.).