натриел

Речник на българския език

1. натриел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натриел е производна форма на натрия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. натриел — мин. деят. несв. прич. м. р.

натриел е производна форма на натрия (мин. деят. несв. прич. м. р.).