натрапело

Речник на българския език

1. натрапело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

натрапело е производна форма на натрапя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. натрапело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

натрапело е производна форма на натрапя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).