натопорчил

Речник на българския език

1. натопорчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натопорчил е производна форма на натопорча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. натопорчил — мин. деят. св. прич. м. р.

натопорчил е производна форма на натопорча (мин. деят. св. прич. м. р.).