натопорчело

Речник на българския език

1. натопорчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

натопорчело е производна форма на натопорча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. натопорчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

натопорчело е производна форма на натопорча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).