натопорвал

Речник на българския език

1. натопорвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натопорвал е производна форма на натопорвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. натопорвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натопорвал е производна форма на натопорвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. натопорвал — мин. деят. св. прич. м. р.

натопорвал е производна форма на натопорвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. натопорвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

натопорвал е производна форма на натопорвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).