натирел

Речник на българския език

1. натирел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натирел е производна форма на натиря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. натирел — мин. деят. несв. прич. м. р.

натирел е производна форма на натиря (мин. деят. несв. прич. м. р.).