натепете

Речник на българския език

1. натепете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

натепете е производна форма на натепя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. натепете — повелително наклонение, мн. ч.

натепете е производна форма на натепя (повелително наклонение, мн. ч.).