натепели

Речник на българския език

1. натепели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

натепели е производна форма на натепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. натепели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

натепели е производна форма на натепя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).