натежели

Речник на българския език

1. натежели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

натежели е производна форма на натежа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. натежели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

натежели е производна форма на натежа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).