натежаха

Речник на българския език

1. натежаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

натежаха е производна форма на натежа (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. натежаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

натежаха е производна форма на натежа (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).