натегнело

Речник на българския език

1. натегнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

натегнело е производна форма на натегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. натегнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

натегнело е производна форма на натегна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).