натегнели

Речник на българския език

1. натегнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

натегнели е производна форма на натегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. натегнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

натегнели е производна форма на натегна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).