натегнела

Речник на българския език

1. натегнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

натегнела е производна форма на натегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. натегнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

натегнела е производна форма на натегна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).