натегнел
1.
натегнел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
натегнел
е производна форма
на натегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
натегнел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
натегнел
е производна форма
на натегна (мин. деят. несв. прич. м. р.).