натегнел

Речник на българския език

1. натегнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натегнел е производна форма на натегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. натегнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

натегнел е производна форма на натегна (мин. деят. несв. прич. м. р.).