натеглят

Речник на българския език

1. натеглят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

натеглят е производна форма на натеглям (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. натеглят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

натеглят е производна форма на натегля (сег. вр., 3 л., мн. ч.).