натворил си

Речник на българския език

1. натворил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

натворил си е производна форма на натворя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. натворил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

натворил си е производна форма на натворя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).