натворили

Речник на българския език

1. натворили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

натворили е производна форма на натворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. натворили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

натворили е производна форма на натворя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).