натаралежило

Речник на българския език

1. натаралежило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

натаралежило е производна форма на натаралежа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. натаралежило — мин. деят. св. прич. ср. р.

натаралежило е производна форма на натаралежа (мин. деят. св. прич. ср. р.).