натаралежил

Речник на българския език

1. натаралежил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натаралежил е производна форма на натаралежа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. натаралежил — мин. деят. св. прич. м. р.

натаралежил е производна форма на натаралежа (мин. деят. св. прич. м. р.).