натаралежваха

Речник на българския език

1. натаралежваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

натаралежваха е производна форма на натаралежвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. натаралежваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

натаралежваха е производна форма на натаралежвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).