натапяло

Речник на българския език

1. натапяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

натапяло е производна форма на натапям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. натапяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

натапяло е производна форма на натапям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. натапяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

натапяло е производна форма на натапям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. натапяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

натапяло е производна форма на натапям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).