насърчил си

Речник на българския език

1. насърчил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

насърчил си е производна форма на насърча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. насърчил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

насърчил си е производна форма на насърча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).