насърчил е

Речник на българския език

1. насърчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

насърчил е е производна форма на насърча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. насърчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

насърчил е е производна форма на насърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).