насърчили

Речник на българския език

1. насърчили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

насърчили е производна форма на насърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. насърчили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

насърчили е производна форма на насърча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).