насърчи

Речник на българския език

1. насърчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

насърчи е производна форма на насърча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. насърчи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

насърчи е производна форма на насърча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. насърчи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

насърчи е производна форма на насърча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. насърчи — повелително наклонение, ед. ч.

насърчи е производна форма на насърча (повелително наклонение, ед. ч.).