насърчеше

Речник на българския език

1. насърчеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

насърчеше е производна форма на насърча (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. насърчеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

насърчеше е производна форма на насърча (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).