насъбрал

Речник на българския език

1. насъбрал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

насъбрал е производна форма на насъбера (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. насъбрал — мин. деят. св. прич. м. р.

насъбрал е производна форма на насъбера (мин. деят. св. прич. м. р.).