насъбирал

Речник на българския език

1. насъбирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

насъбирал е производна форма на насъбирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. насъбирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

насъбирал е производна форма на насъбирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. насъбирал — мин. деят. св. прич. м. р.

насъбирал е производна форма на насъбирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. насъбирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

насъбирал е производна форма на насъбирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).