настървило

Речник на българския език

1. настървило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

настървило е производна форма на настървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. настървило — мин. деят. св. прич. ср. р.

настървило е производна форма на настървя (мин. деят. св. прич. ср. р.).