настървил
1.
настървил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
настървил
е производна форма
на настървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
настървил —
мин. деят. св. прич. м. р.
настървил
е производна форма
на настървя (мин. деят. св. прич. м. р.).