настървил

Речник на българския език

1. настървил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

настървил е производна форма на настървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. настървил — мин. деят. св. прич. м. р.

настървил е производна форма на настървя (мин. деят. св. прич. м. р.).