настъпял

Речник на българския език

1. настъпял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

настъпял е производна форма на настъпям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. настъпял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

настъпял е производна форма на настъпям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. настъпял — мин. деят. св. прич. м. р.

настъпял е производна форма на настъпям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. настъпял — мин. деят. несв. прич. м. р.

настъпял е производна форма на настъпям (мин. деят. несв. прич. м. р.).